Отзиви

Ако решиш да оставиш коментар за книгата или пък да прочетеш мненията на други читатели, можеш да използваш страницата на „Сбогом, дневнико!“ в Goodreads.

Някои вече са чели „Сбогом, дневнико!“ и ето какво споделят:

“С чувство за хумор, познаване на интересите на петокласниците и известна доза родителско напътствие, Ненко Генов е сътворил забавна история, която се чете бързо и предава послания, от каквито имаме нужда днес. Без съмнение топлотата и загрижеността на писателя ще бъдат оценени от младите читатели, а и от техните родители. – Вал Стоева (към пълната статия на „Детски книги“)

„Тава не е МОДЕРНА КНИГА. ТОВА Е ДОБРА КНИГА, която те кара да се смееш и да плачеш и да разбираш живота дори през една баналта случка. Тя извежда децата от пошлото и грешното и фалшивото в живота. При това ОПТИМИСТИЧНА КНИГА! Авторът е точен с езика. Тук са проблемите на 12-годишните, характеристиките, поуките, вечните човешки отношения, които технологиите не могат да подменят… А финалът на „Сбогом, дневнико!“ е толкова човешки, ненатрапчив и благороден, че прави книгата един добър другар и учител.“Кина Къдрева, писател

„Сладурска книжка с (нелош) опит за добавено съдържание. Пълна със заемки и закачки за възрастните си читатели, което я прави още по-яко четиво за големите редом с малките. Някои от находките ме разплескаха от смях! Самата история е свежарска, бързотечна, илюстрациите са готини, децата са много истински и въобще – пет звезди плюс 🙂 Време беше да започнат да излизат свежарски детски книжки от наши си собствени автори – по-хубави са от „вносните“ най-малкото защото са скроени именно за нашето си мислене и се заиграват с детайлите от нашата действителност. Ура за Ненко Генов!“ – Елена Павлова, писател

„Много се смях и се забавлявах … Дневникът се чете леко, с подскачане на един крак, с влизане от час в друг час, с тичане по коридора, с разговор с приятеля. Забавен и за юноши и за порасналите им родители, и за родителите на техните родители. Книга за цялото семейство, нещо като игра на „Не се сърди човече“ или надбягване с колела.“ – Христина Панджаридис, писател (към пълната статия на „Диаскоп“)

„Сбогом, дневнико!“ е чудесна книжка в стила на „Дневникът на един нинджа“ и „Дневникът на един дръндьо“. Чрез забавната и доста поучителна история на един български петокласник Ненко Генов насочва вниманието на децата към важни теми като семейството, приятелството и опазването на околната среда.“ – Уча.се (към пълната статия)

„Заглавието мигновено улови вниманието ни с куп интригуващи кукички. Нестандартното оформление и също толкова разчупеният език ни разсмяха още от първите страници. Впечатли ни и кампанията около изданието, обхващаща всички канали, по които може да привлече вниманието на младите читатели. С други думи, „Сбогом, дневнико!“ се оказа чудесен начин да отбележим Международния ден на детската книга.“АзЧета (към пълната статия)

„Сбогом, дневнико!“ – една забавна и поучителна книга за аудитория от хлапаци, които не са сухари. Но смятам, че и на родителите ще им бъде интересно. Ако нямате представа какво обикновено е ежедневието на един малък човек извън родителския надзор, то тази забавна история ще запълни някои празнини. Самият Ненко е учител и много добре разбира докъде се простират интересите на хлапетата. Част от сцените са взети от реалността, така че не е нужно да ви смигвам или да ви правя подканящи муцуни, за да обърнете внимание на книгата.“Петър Панчев (към пълната статия на „Книжен Петър“)

„Много забавна, смешна и написана така че да бъде интересна както на малките, така и на по-големите. Всеки може до някаква степен да се припознае в главния герой. Върнах се в годините когато бях в училище и си спомних, аз колко пъти имах проблеми… В „Сбогом, дневнико!“ ставаме свидетели на реалността в днешните училища. Разбира се със забавното идва и сериозното в стечение на историята и накрая – прозрението и поуката. Преди да намери телефона си, главния ни герой ще премине през доста перипетии – ще ядоса приятелите си, ще се осъмни в тях и какво ли още не. Хареса ми че сестра му се занимава с дейност свързана с „Зелени балкани“, а финалните думи на бащата са един от любимите ми моменти. И ДАААА… бих искала да има продължение!!!“Крис Цанкова (към пълната статия)

Реклами
Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close